Защо в екипа едни хора не могат да отказват, а други не позволяват да бъдат водени?

Защо в екипа едни хора не могат да отказват, а други не позволяват да бъдат водени?

Отношението ни към границите и авторитетите се формира в ранна възраст - в семейството, където научаваме кои са правилата, кой ги задава и доколко те са гъвкави. Тези ранни преживявания не остават изолирани в детството, а оказват влияние върху поведението ни в работната среда. Системният подход ни помага да разберем как несъзнателните модели от семейството се проявяват в екипната динамика и управлението.

Границите в семейството и тяхното отражение в работата

В здравите семейства границите са ясни - ролите на родителите и децата са разграничени, има баланс между свобода и ограничения. Ако детето е възпитано в среда с твърде строги или, обратното, прекалено размити граници, това ще се отрази и на начина, по който възприема професионалния свят.

В работната среда тези хора може да изпитват трудности при отстояването на личните си граници, да се претоварват с отговорности или да изпитват несигурност, когато трябва да поставят лимити.

Йерархията в семейството и отношението към авторитетите

В семействата, където йерархията е ясна и родителите заемат ролята на стабилни водачи, децата развиват здравословно отношение към авторитета. Те се научават да уважават йерархията, но и да разбират кога тя трябва да бъде поставена под въпрос.

Обратно, в семейства, където родителите не поемат лидерството или го упражняват по авторитарен начин, детето може да изгради негативно или амбивалентно отношение към лидерството. В работната среда това може да се прояви като страх от авторитети, пасивно подчинение или, напротив - бунт срещу всяка форма на ръководство.

Нарушената йерархия и професионалните последици

Когато в детството йерархията е нарушена - например, когато детето е принудено да поеме родителска роля (да се грижи за родителите или да взема важни решения вместо тях) - това често води до два полюсни модела в професионалния живот.

От една страна, такъв човек може да поема прекомерна отговорност, дори и извън собствените си задължения, което често води до претоварване. От друга страна, може да изпитва трудности при признаването на авторитети, да има проблеми с приемането на наставничество и йерархична структура.

Как да работим със системните модели в професионалния си живот

Разбирането на собствените ни модели на отношение към границите и авторитетите е първата стъпка към промяната. Системният подход предлага начин да осъзнаем тези несъзнателни модели и да ги адаптираме така, че да ни служат по-добре.

В организационен контекст това може да означава:

  • Работа върху личните граници и умението да се поставят здравословни лимити в професионалните взаимоотношения.
  • Осъзнаване на реакциите ни към авторитетите и лидерите - дали се подчиняваме сляпо, дали ги отхвърляме или намираме баланс.
  • Разглеждане на екипната култура - има ли ясни граници и структури, или хаосът и липсата на ръководство доминират?

Когато осъзнаем как семейните ни преживявания оформят нашето професионално поведение, можем да направим съзнателен избор за това как искаме да взаимодействаме в работната среда. Въпреки че отношенията в семейството са природни, а в професионалния свят - делови, системите функционират по едни и същи принципи: когато границите са ясни, а йерархията е стабилна, всички имат повече свобода да се развиват и да успяват.


Андреана Димова, Системен семеен и организационен консултант